Уважаеми читатели, днес в рубриката "130 кооперативни следи в българската история" ще Ви разкажем за културните и просветни цели на кооперацията у нас до Втората световна война, които променят българското читалище, театър и литература и получават широк отзвук сред българската и международнаta общественост.
31.Обединението: читалище-кооперация
Идеята за взаимодействие на читалищата с кооперациите и координиране на съвместната им дейност възниква още през 1912 г с реферати и статии от първия председател на Върховния читалищен съюз проф. Иван Шишманов. Две години по-късно в статията си "Читалищният съюз и Общият съюз на българските земеделски кооперации" професорът защитава тезата представена на конгреса на българските кооперации, че "читалищата имат работници, но нямат достатъчно средства, а кооперациите викат до Бога за работници". В тези думи проф. Шишманов вижда възможността от така необходимото единение читалища – кооперации, които според него неизбежно трябва "да се обединят". През годините идеята набира все повече съмишленици и поддръжници сред кооперативните деятели. През 1926 г. студентът на Висшата кооперативна школа и впоследствие кооперативен деятел Д. Парашкевов пише във Варненски окръжен вестник и дава ценни препоръки как да бъде употребен "културния фонд" на кооперацията, така, че "да даде просвета на своите член-кооператори, да ги направи по-културни, по-възприемчиви хора на прогреса, дейци за обществени работи." На първо място той препоръчва "парите да бъдат употребени за уреждане на кооперативна библиотека". Всички тези теоретично обосновани идеи и приетия през 1927 г. Закон за народните читалища спомагат да бъде поставено началото на реализацията на обединението читалище – кооперации.
През 1929 г. българският общественик и тогавашен председател на читалищния съюз – Ячо Хлебаров изготвя проектоустава и устава на "Кооперация на читалищата в България". Тя е учредена на 17 март същата година и има за цел да осигури голямо количество книги за библиотеките, периодични издания, прожекционни киноапарати, разпространение на научно-популярни и художествени филми, както и създаване на такива с историческа насоченост. Ячо Хлебаров е избран за председател и остава такъв до 1941 г. Четири години след създаването на кооперацията, читалищните кина от 12 нарастват на 32, а през 1939 г. наброяват 62. Приоритет на читалищната кооперация е финансирането на книжния фонд на библиотеките, на техния инвентар и обзавеждане, подпомагане с декори и костюми театралните представления. Организационните и финансови промени в живота на читалищата и библиотеките се отразява положително върху образователната им дейност, а Върховният читалищен съюз се превръща в мощна масова културно-образователна организация с първостепенно значение за страната.
32. Кооперативен театър – „най-престижния популярно жанров театър на Балканите“
На 5 декември 1918 г. с премиерата на "Царицата на Чардаша" се открива сцена- та на Свободен театър и пос- тавя началото на оперетно- то изкуство у нас. Това на- чинание е изцяло частна инициатива без държавна подкрепа и много скоро му- зикалният театър, в който има два отдела – оперен и драматичен, започва да из- питва финансови трудности, вследствие на което услови- ята за работа и заплащане- то на творческите колективи са оскъдни. Това довежда до първата стачка на артисти и сценични работници през 1921 г. в защита на трудо- вите им интереси и срещу водената от собствениците на театъра репертоарна по- литика.
Стачкуващите са уволнени и през 1922 г. най- известните от тях Мими Бал- канска, Асен Русков, Ангел Сладкаров и диригента Ил. Стоянов (Чанчето) учредяват Кооперативен театър. С не- го се реализира идеята за "първата по рода си в свето- вен мащаб, трудово – артис- тична кооперация". Залагай- ки на равноправни и демок- ратични начала Кооперати- вен театър устоява 17 годи- ни и доказва своята по-го-ляма жизненост пред акцио- нерните дружества.33."Към началото на тридесет- те години освен Народния те- атър, в чийто салон се реду- ваха през ден драматичната трупа и съставът на операта, в София имаше още четири по-значителни театъра. Пър- вият и най-популярният сред тях бе Кооперативният театър – пише в спомените си Дра- ган Тенев и продължава – … Той беше собственост на своите ак- тьори кооператори, основали го почти веднага след разпадането на трупата на Сво- боден театър. Кооперативни- ят театър бе единственият оперетен театър в София от онези дни."
През 1931 г. Кооператив- ния театър гастролира в Ца- риград и Анкара. На предс- тавленията присъства самия Кемал Ататюрк. След този успех в Турция и впоследствие и турнето в Югославия, Кооперативен театър е признат "за най-престижния по- пулярно жанров театър на Балканите".
33. Кооперативни съединени циркове
Между двете световни войни са изградени първите полу-стационарни циркове в София, Пловдив, Бургас и Русе. През 1931 г. е създадена Българската циркова артистична организация и има за цел да защитава професионалните интереси на цирковите артисти. Нейният председател Стоян Миленков инициира учредяването на Кооперативни съединени циркове. В него членуват собствениците на циркове, сред които акробатите Никола Димитров – Пощата, А. Първанов, гимнастиците Лазар Добрич, Васил Козаров и др. В началото на 30-те започва и учредяване- то на първите кооперативни циркове из- вън София. Това поставя цирковото из- куство у нас на друго ниво и му дава възможност за бързо развитие. Резулта- тите не закъсняват и българските цирко- ви артисти – акробати, илюзионисти, дресьори, еквилибристи и клоуни триумфал- но завладяват европейската циркова сце- на, печелейки сърцата на публиката и международно признание.
Дирекция "КООП медии и реклама"
