Значителна роля за укрепването на кооперативното движение изиграва Четвъртият редовен и юбилеен конгрес на Централния кооперативен съюз, проведен на 11-13 юни 1957 г. в конгресната зала на Партийния дом в гр. София.
В конгреса участват 1018 делегати от кооперациите, районните кооперативни съюзи, окръжните кооперативни съюзи, ЦКС и др., представляващи 1 600 000 член-кооператори.
По това време в системата на ЦКС функционират 1790 селски кооперации, 114 градски кооперации, 5 районни кооперации и 94 районни съюза. Метериално-техническата база включва 4 468 склада, 10 712 магазина, 5 840 заведения за обществено хранене, 3 500 изкупвателни и манипулационни пункта, 5 960 производствени предприятия, 1 354 мандри и 301 свинеугоителни стопанства.
В отчетния доклад на ръководството на ЦКС се посочва, че в кооперативните организации са заети 76 хиляди работници и служители. Собствените средства са около 1.5 млрд. лева, продажбите на стоки на населението възлизат на 6.6 млрд. лв. по текущи цени, което е ръст от 170% в сравнение с 1951 г.
Промишлената дейност все повече отговаря на нуждите и желанията на населението. Увеличеното разнообразие от стоки прави възможно броят на специализираните магазини да нарасне от 884 на 2 480. Подобрена е и работата в общественото хранене.
След освобождаването на редица селскостопански продукти от държавни доставки, системата на ЦКС започва да изкупува свободно големи количества с директни договори с производителите.
Добре се развива и дейността на свинеугоителните стопанства, които се уедряват от 1 200 на 301. Значително се разширява работата по изкупуване на плодовете и зеленчиците, в резултат на което през 1956 г. са придобити 726 хил. тона. Общият стопански оборот (търговия, изкупуване и промишленост) достига през 1956 г. 19.4 млрд. лв., което е с 8 млрд. лв. повече от 1952 г.
Конгресът на ЦКС дава положителна оценка на дейността на съюзите и потребителните кооперации.
Въз основа на анализа на 10-годишната дейност на съюза конгресът определя насоките и задачите на кооперативните организации през следващите години. Особено внимание е отделено на подобряването на кооперативната търговия и изучаването на потребителското търсене като осигуряването на всички необходими стоки чрез преки връзки с производствените предприятия.
Предвиждат се мерки за разширяване и модернизиране на заведенията за обществено хранене и за доставяне на хранителни стоки и напитки на място по време на усилената полска работа.
Вземат се решения и за подобряване на изкупуването, на производствената дейност и на строителството, за укрепване на финансовата дисциплина, както и за подобряване на управлението в съответствие с уставите.
Конгресът приема изменения и допълнения в примерните устави на кооперациите и на кооперативните съюзи, което създава условия за усъвършенстване на кооперативното движение.
Други по-важни промени са свързани с повишаването на самостоятелността и инициативата на кооперативните организации, облекчаване на новите членове чрез намаляване на необходимото мнозинство, засилване функциите на управителните органи и създаването на някои нови органи. Например районните потребителни кооперации могат да избират изпълнителни комитети от състава на управителните съвети, тъй като фактически изпълняват функциите и на районни кооперативни съюзи в съответния регион. Оперативното ръководство на окръжните и на районните кооперативни съюзи се осъществява от изпълнителен комитет, избран от състава на управителния съвет.
Правят се промени и в устава на Централния кооперативен съюз. С тях се предвижда конгресът да избира управителен съвет, който да излъчва от своя състав изпълнителен комитет, а председателят се избира направо от конгреса.
Наименованието на контролните комисии във всички кооперативни организации се променя на контролни съвети. Целта е да се създаде по-голяма оперативност и засилен контрол в работата на ръководството.
Четвъртият редовен конгрес на ЦКС отчита, че връзките на българското кооперативно движение с Международния кооперативен съюз (МКС), установени преди 54 години, се развиват и задълбочават. Представителите на българските кооперации вземат активно участие в работата на Международния кооперативен съюз, като подкрепят предложенията за разширяване на международната търговия на основата на взаимна изгода и международната солидарност на кооператорите от всички страни в общата борба за мир в света.
За председател на Централния кооперативен съюз е преизбран Пеко Таков.
Значима роля в по-нататъшното развитие на кооперативното движение има и Петият редовен конгрес на ЦКС, който се провежда от 20 до 22 юни 1963 г.
Преди началото на деловата работа на конгреса се оповестява Указ 445 на Президиума на Народното събрание, с който ЦКС е награден с орден „Георги Димитров“ по случай 70 години от образуването на първата кооперативна организация у нас, 45 години от образуването на първата работническа потребителна кооперация „Освобождение“ и за големия принос на потребителните кооперации в развитието на икономиката на страната. Високото отличие е израз на признателността на държавата към дейността на потребителните кооперации.
Петият конгрес отчита дейността на потребителните кооперации в периода 1958-1962 г. за утвърждаване и развитие на търговията. Кооперативната търговия задоволява все по-пълно растящите потребности предимно на селското население, съдейства за издигане на материалното и духовното равнище на народа, със своята многостранна дейност в областта на промишлеността, изкупуването и преработката на селскостопанската продукция набавя важни ресурси за народното стопанство.
Общият обем на стокооборота на дребно по текущи цени нараства с 57%. Увеличава се броят на магазините и заведенията за обществено хранене. Изкупуват се над 378 хил. т. селскостопанска продукция. Построяват се много нови хлебопекарни. Външнотърговският оборот е увеличен близо 4 пъти. Броят на членовете кооператори се увеличава с 272 290 и става над 1.8 млн. души.
Решенията на конгреса очертават насоките за развитие на системата на ЦКС през следващите години: да работи за по-нататъшното развитие на кооперативната търговия, на основата на системно изучаване на потребителското търсене, да осигурява съответните видове и количества стоки за кооперативните магазини, да усъвършенства структурата на търговската мрежа и повишава културата на търговското обслужване. При подходящи условия и в по-големите села да се създават търговски центрове, да се подобри организацията на търговската реклама и прилагането на прогресивни форми на обслужване, да се разшири общественото хранене чрез откриването на столове и подготовка на готова и полуготова кухненска продукция за домашна употреба, да се разшири производството и изкупуването на селскостопанска продукция и да се развива кооперативната промишленост в посока на разнообразяване асортимента и повишаване качеството на продукцията и внедряването на нова техника и механизация.
Особено внимание в резолюцията на конгреса се отделя на организационните въпроси, подготовката на кадрите и разширяването на международните връзки.
Петият конгрес приема и някои изменения на уставите на кооперациите. Разширява се и се прецизира определението за същността на потребителната кооперация, което цели осигуряването на по-пълна демокрация в нейното управление. Изменя се редът за избора на председател на кооперацията, като се предвижда това да става не от общото събрание, а от управителния съвет. Мотивите за тази промяна са налагането на пряк контрол от страна на УС върху изпълнението на решенията.
В уставите на окръжните кооперативни съюзи се правят промени, отнасящи се до тяхната стопанска дейност, както и връзките им с ръководствата на потребителните кооперации.
Измененията в устава на ЦКС са свързани с въпросите за насочване на неговата стопанска и организационна дейност в съответствие с действащите закони и народостопанския план. За председател на ЦКС е избран Георги Йорданов.
